Спиноза
Бенедикт, рационалист, етик, противник на свободната воля

1.Живот

Роден в Амстердам в португалско еврейско семейство, привлечено от сравнително толерантните Обединени провинции (бъдещата Нидерландия). Получава традиционно образование, от което обаче се отказва. Още първите му философски текстове водят до остри критики и до по-късното му изключване от еврейската общност. Това не пречи на неговите изследвани и до края на живота си отстоява и продължава линията на мисълта си, следваща силно рационалистката му философия.

 

2. Философия
 

Субстанция

Субстанцията се разбира като онтологична причина на самата себе си, първооснование на всичко или Бог (които три дефиниции  са равносилни за Спиноза. И в този смисъл светът се състои от една единствена субстанция, която е основа на всичко съществуващо. Само единствено поради човешката ограниченост тази безкрайна и вечна субстанция се възприема чрез нейните модуси и атрибути. Модусите са явленията във света, които изглеждат самостоятелни, но не могат да съществуват без единна подлежаща субстанция  Времето и движението например са просто модуси на света. Атрибутите от своя страна са начин, по който нашият разум възприема безкрайната субстанция, придавайки й специфични характеристики. Философията, каквато я вижда Спиноза в „Етика“ е подобна на математиката наука, която трябва чрез ясни логически структури да анализира света.

 

Необходимост и свободна воля

Светът мислен като производен на безкрайната субстанция може да съществува само по начини, по който е. Следователно е напълно необходимо наблюдаемото положение на нещата, което не би могло да има друга възможно структура. Всичко се случва само както може да се случи. Така се отхвърля напълно идеята за свобода и свободна воля. Тя е само резултат от ограничеността на наблюдаващия, който неразбирайки сложността на света, в който съществува, си мисли, че избира и действа свободно. За Спиноза и камъкът, падащ надолу по хълма, би си мислим, че прави свободен избор, ако можеше да разсъждава, неразбирайки абсурдността на подобно съждение.