1.Живот
 

Аристокъл (който по-късно ще получи от учителя си по борба прозвището Платон, поради широките си плещи) е роден в Атина, в аристократични семейство, изпаднало обаче немилост поради демократичните промени в града. Получава най-доброто образование и започва кариерата си на поет и драматург. Тази кариера обаче е рязко прекъсната от познанството му със Сократ, на когото става ученик, посвещавайки се на философията. След процеса срещу Сократ обаче напуска Атина дълбоко огорчен и окончателно отрекъл се от демокрацията в родния си град. Пътешества дълго, достигайки Египет и италийските колонии, отвлечен от пирати и продаден в робство, но откупен, се завръща в Атина, където основава своята школа – Академията ( в градините на бог Академ, за когото не знаем нищо), в която остава до края на своя живот.

 

2.Философия

 

Светът на идеите

 

Една от най-известните философски концепции, за което обаче трябва да се предположат няколко бележки: цялостната концепция на Платон е трудна за ясно предаване поради множеството различаващи се описания в диалозите. Ако все пак трябва да й дадем форма: за Платон материалният свят на сетивните неща е само сянка (ако ползваме понятието от алегорията за пещерата) на идеалния свят. Всичко истинско, като справедливостта, красотата, доброто в нашия свят е само бледо отражение на неговата идея, която съществува наистина. Разумът ни позволява чрез устремяване на съзнанието да се приобщим чрез душата си към този свят.

 

Душа и тяло

 

Тялото е затвор за душата (дори „гроб“ в някой от диалозите), чиято материя сродява човека със сетивния свят около него, който обаче е илюзорен. Истински значимото у човека е неговата безсмъртна душа, която носи същинското у него. Душата се преражда и живее в кръговрат, като примерен аргумент (доколкото Платон представя множество в диалозите) в полза на такова твърдение е начина, по който работи човешкото познание. Познанието за Платон е припомняне на всичко, което е наблюдавано от душата. Можеш да научиш нещо само когато го разбереш у себе си чрез способността на твоята собствена душа – т.е. когато си го припомниш.

 

Държавата

 

Платон предполага, че идеалната държава не е един от съседните на Атина полиси, доколкото тя все още не съществува, но може да бъде създадена чрез немалки усилия. В нея ще трябва да бъдат премахната много от обичайните подпори на традиционните общества. Ще бъде забранено семейството, частното имущество, свободата на избор. Вместо това съвет от философи, воден от философа-цар ще управлява града и ще разпределя живота на гражданите, които ще бъдат разпределяни в строги касти. Вероятно вдъхновен от множеството му пътувания този въображаем полис представлява първия по рода си утопичен (или дистопичен (спрямо интерпретацията)) политически проект.

 

Изкуството

 

За Платон изкуството не е нещо повече от подражание, което не носи само по себе си стойност. По добре е чрез разума да устремяваш душата си към идеите, отколкото чрез изкуството, което подражава на живота в сетивния свят, да се заравяш по-надълбоко в него. Театърът, поезията, живописта насочват духа в грешената посока и могат да пробуждат само неполезни чувства, поради което Платон предлага в неговата държава те да бъдат помолени да напуснат и да не се връщат повече,