Ницше

1.Живот

Роден в средата на деветнадесети век в Прусия в заможно семейство. Получава добро образование и учи класически езици и теология (от която със замах ще се откаже). Показва добри заложби и любов и към музиката. Става преподавател класическа филология, което казва влияние и върху философските му размишления. Запознава се Вагнер, като за него той олицетворява новия дух на времето, в което живеят (преди двамата да се раздалечат).  Поради множеството и заболявания се оттегля от публични живот и живее и твори затворено, в кратки интервали (което също се вижда в работата му). Постепенно се откъсва от външния свят и работите му затъват в периферията на немската култура. Умира в почти пълна изолация в първата година на новия двадесети век. Препокрит за света след смъртта му.

 

2.Философия

Аполониевото и Дионисиевото начало

„Раждането на трагедията“ е едно от ранните произведения на Ницше. Повлияно от преводите и изследванията му на старогръцката драма. В нея той по ренесансово преоткрива нещо забравено. Изкуството има в епохата на своето зараждане особен двоен характер, представен нагалено от двете напълно различни божества на изкуствата – Аполон (бога на лирата, но и стрелбата, разума и слънцето) и Дионис (флейтата, театъра, но и лудостта и опиянението). Те изобразяват двете съревноваващи се същности – на разума, красотата и светлината, но и лудостта, ужаса и тъмнината в душата на всеки творящ. Според Ницше Европа е избрала да загърби Дионис, да търси в изкуството само реда и правилността и така загубила нещо важно, което и трябва да си възвърне. Новото изкуство трябва да е варварско, мрачно, подчиняващо се и на лудостта- идеи, които ще намерят по-късно широк отзвук е европейския експресионизъм.
 

Свръхчовекът

„Тъй рече Заратустра“ е може би най-интересното и най-трудно разбираемо творение на Ницше, както и един от най-късните му текстове. Използва митологичния образи на пророка Заратустра, имащ корените си в зороастризма. Показва във формата на серия от притчи, описващи пътешествието на което трябва да се отправи модерния човек, борещ се с баналността и глупостта на стария свят. Съдържа една от най-популярните мисли на Ницше – „Бог е мъртъв“ – обявлението му на всеослушание на проваления европейски проект за мислене на човешкото съществуване през трансцендентния образ на Бог.  Свръхчовекът преминава отвъд „доброто и злото“, застава очи в очи със съществуването си, на което сам е център и поставя своето съществуване като основа, била и тя хлабава – оприличена например на ходене по въже, от двете страни, на което е пропастта.
 

Вечното възвръщане

Хипотетично положение, създадено от Ницше, което може да служи за етичен коректив отвъд баналната моралност на света. Как би живял, ако знаеш, че твоето съществуване е част от  безкраен кръговрат? Ако всяко едно твое действие, ще остави отпечатък, който да се повтаря отново и отново в безкрайността? Нима би приел дребното съществуване или би търсил в себе си творческото начало, което да създаде живот, достоен за повтаряне. Съществуване, за което не би съжалявал, повторено ad infinitum.