1. Живот

Роден в Мегара и поради това винаги мислен като преселник (метек) в Атинския полис. Неспорно най-даровитият ученик на Платон, който прекарва седемнадесет години от живота си в Академията. Напуска огорчен, след като не я оглавява. Намира място в двора на Филип Македонски, чийто син (Александър) обучава в полето на философията и други сфери на знанието (със смесен успех). Основава своя школа – Ликеят (по името на божеството вълк, в чиято пещера се помещава). Оставя след себе си множество текстове. Много от неговите ученици (като Теофраст) стават основа на интелектуалния свят на елинизма.

 

2.Философия

Свят

Разглежда се основно в „Метафизика“. По отношение на реалността смята, че съществуват отделните неща. Светът е изграден от предмети, имащи причини на своето съществуване (материална, формална, действена и целева). Ако питаме „Какво е човекът?“ например в отговор ще получим твърдението, че човекът сме аз, ти, той – всеки от нас имащ уникални характеристики, които го правят такъв, какъвто е. Нямам същност, която да представлява „човекът“ с главно „Ч“. Вселената е резултат от движението на безличен първичен двигател, който дава „начало“, но не управлява и ръководи.

 

Душа и тяло

Разглежда се основно в „За душата“. Като душа е при Аристотел общо понятие, обхващащо множество елементи. Душа има и растението (обаче само вегетатвна-нарастваща), така и животното (което има и движеща го душа). Само човекът обаче притежава третият елемент-разумното начало, който му придава интелект. Душата е форма и ентелехия на тялото. Ентелехия грубо межда да бъде преведена като осъщестестяване – душата е ентелехия на тялото, както зрението е ентелехия на окото. То не е самото око, а изпълнената от него специфична функция.

Моята душа е начинът, по който се осъществява моето тяло и тя умира заедно с мен, както моята уникалност. Безсмъртен е само човешкият интелект, който е съвкупност от натрупаното човешко знание.

 

Доброто и злото

„Никомахова етика“, посветена или на неговия син Никомах или на баща му (също Никомах) съдържа база от насоки за добри живот. Защото няма друго добро освен добрите постъпки и доброто човешко съществуване. То не е фундаментална сила на света. Доброто и формирано чрез усилие навик за търсене на среда между две крайности. Не геометрична среда обаче – по-добре е да бъдеш по-скоро щедър, отколкото скъперник, по-добре е да си смел, отколкото страхлив. Чрез усилие на волята човекът формира навици, които правят живота му добродетелен.

 

Изкуството

За него четем най-вече в „Поетика“. Изкуството е даден тип майсторство да се формира художествено произведение, което да събужда у човешката душа чувства. Така например зрителят гледащ пиеса, може да преживее множество емоции, очиствайки се от тях (което значи и гръцкото катарзис, което той употребява. Майсторството на поета или актьора е онова, което доближава това изкуство до реалността. Тук четем и неговия анализ на художествените произведения, формиращ базовата европейска представа за сюжет, изграден от завръзка, перипетии и развръзка.